Записахме нова песен, посветена на страданията на нашия народ през последните десетилетия и на борбата му за по-добър живот. Надяваме се, че с песни като тази ще допринесем за разпалването на съпротивата против сегашната система в България.
Който не работи, не трябва да яде!
„Комунизмът
ни съсипа“ – ни казват всеки ден –
„комунизмът
е виновен, че няма да ядем!
Комунизмът,
то се знае, унищожи народа“,
но комунизъм
няма от 30 години, хора! Х2
Било – какво
било и имало проблеми
преди
тридесет лета – не ме засяга мене.
Аз живея
днес във този скапан ден
и комунизмът
е добро решение за мен. Х2
Било без
свобода, без воля и кураж;
Успявало се
само ако си „наш“.
Стари са
историите ви от памтивека,
а друго го
вълнува днес човека! Х2
Дали през
комунизма имало е глад,
дали се унижаваш
за парчето хляб?
Наш’та европейско-щатска
демокрация
Ден след ден
затрива българската нация. Х2
Знаеш ли, че
20 души се запалиха,
защото
сметките не можаха да платят!
Мъж уби жена
си и двете си деца,
защото като
примка върху тях висеше кредита х2
Две жени
умряха от глад във селска къща,
съседът им
обаче плюска и повръща.
Да не ти
платят заплата не е новина,
а синдикатът
те предаде просто ей така. Х3
Хиляди
умират, защото са им скъпи
нужните
лекарства, нужните грижи.
Ела да ти
покажа Видин, Плевен, Лом,
Родопите и
Странджа – навсякъде погром!
Горите ни
изсякоха, морето – бетонираха;
Храната ни
прецакаха, живота – узурпираха!
Казват,
„имаш избор“, но избор ли е тва –
избираш
между хляба, семейство, свобода.
Или си плъх
подмолен, слуга на господари,
събираш си
хартийки, но нямаш идеали. Х2
Или пък си
мизерник, несвързващ двата края –
Работиш и се
потиш, а беден влизаш в рая.
На никой не
му пука за твойта тежка мъка,
забравен и
отхвърлен – отиваш на боклука. Х2
Така че не
ми пука за ваште смешни битки
преди
десетилетия да ходите със плитки.
Късите поли
били ви забранени;
Сега по
върховете само мутри пременени. х3
Бунтът ви на
маса, пейка и купон
днеска е
завършен – хиляди на метадон!
Честито,
победихте злият комунизъм –
живеем днес
в успешен, нов капитализъм:
Най-отчаяните
сме, със най-висока смъртност –
обидени,
отровени, бягащи, заробени!
Не ми
говорете за вицове и лагери –
всички сте
за „Белене“ и строителни бригади!
Забравихте,
че хлябът е по-голям от всичко;
Забравихте,
че някои работят, за да имате. Х2
Не се чудете
само, че грозните и тъпите
някой ден ще
хванат вилите и сопите!
Ще вземете
да станете набързо излишни –
бюрократи,
грантаджии и капиталисти. Х3
Всичките сте
бивши партийни секретари –
номенклатура
яка, после – седесари!
Народът ни
отново ще развее знамена,
от които ще
настръхне лъскавата ви коса!
Ще се сетим
за стар принцип, от миналия век,
че който не
работи, не трябва да яде!
