Забранени символи: Текстове

Момчетата в синьо

Заплатата не стига

за тока и за хляб

И кръвното се вдига

ако не си богат

На улицата често

скандираме и търсим

От политици – ресто

а там ни гледат мръсно

Момчетата в синьо

и лете и зиме

Размахват палките

момчета в синьо

За миг главата ти

ще пръснат като диня

Блестят кубинките

от млада кръв

В главите ритаха

и аз бях пръв

Момчетата в синьо

командват ги свини

Спокойно вечер

те вкъщи се прибират

Лежат пред телевизора

и пият бира

Детето си целуват

за лека нощ

И утре ще ни бият

за някой грош

Момчетата в синьо

са номер без име

Който не работи, не трябва да яде!

„Комунизмът ни съсипа“ – ни казват всеки ден –

„комунизмът е виновен, че няма да ядем!

Комунизмът, то се знае, унищожи народа“,

но комунизъм няма от 30 години, хора! Х2

Било – какво било и имало проблеми

преди тридесет лета – не ме засяга мене.

Аз живея днес във този скапан ден

и комунизмът е добро решение за мен. Х2

Било без свобода, без воля и кураж;

Успявало се само ако си „наш“.

Стари са историите ви от памтивека,

а друго го вълнува днес човека! Х2

Дали през комунизма имало е глад,

Дали се унижаваш за парчето хляб?

Наш’та европейско-щатска демокрация

Ден след ден затрива българската нация. Х2

Знаеш ли, че 20 души се запалиха,

защото сметките не можаха да платят!

Мъж уби жена си и двете си деца,

защото като примка върху тях висеше кредита х2

Две жени умряха от глад във селска къща,

съседът им обаче плюска и повръща.

Да не ти платят заплата не е новина,

а синдикатът те предаде просто ей така. Х3

Хиляди умират, защото са им скъпи

нужните лекарства, нужните грижи.

Ела да ти покажа Видин, Плевен, Лом,

Родопите и Странджа – навсякъде погром!

Горите ни изсякоха, морето – бетонираха;

Храната ни прецакаха, живота – узурпираха!

Казват, „имаш избор“, но избор ли е тва –

избираш между хляба, семейство, свобода.

Или си плъх подмолен, слуга на господари,

събираш си хартийки, но нямаш идеали. Х2

Или пък си мизерник, несвързващ двата края –

Работиш и се потиш, а беден влизаш в рая

На никой не му пука за твойта тежка мъка,

забравен и отхвърлен – отиваш на боклука. Х2

Така че не ми пука за ваште смешни битки

преди десетилетия да ходите със плитки.

Късите поли били ви забранени;

Сега по върховете само мутри пременени х3

Бунтът ви на маса, пейка и купон

Днеска е завършен – хиляди на метадон!

Честито, победихте злият комунизъм –

живеем днес в успешен, нов капитализъм:

Най-отчаяните сме, със най-висока смъртност –

обидени, отровени, бягащи, заробени!

Не ми говорете за вицове и лагери –

всички сте за „Белене“ и строителни бригади!

Забравихте, че хлябът е по-голям от всичко;

Забравихте, че някои работят, за да имате. Х2

Не се чудете само, че грозните и тъпите

някой ден ще хванат вилите и сопите!

Ще вземете да станете набързо излишни –

бюрократи, грантаджии и капиталисти. Х3

Всичките сте бивши партийни секретари –

номенклатура яка, после – седесари!

Народът ни отново ще развее знамена,

от които ще настръхне лъскавата ви коса!

Ще се сетим за стар принцип, от миналия век,

че който не работи, не трябва да яде!

На чия страна си?

От посолството ще се обадят,

Президентът ще се съгласи –

Кой от нас в кого да стреля

И кой от нас за всичко да плати.

На чия страна си?

На чия страна си ти?

Премиерът ще предложи,

Парламентът ще реши –

Кой от нас днес бос да ходи

И кой от нас от хляба да пести.

На чия страна си?

На чия страна си ти?

Радиото ще излъчи,

Телевизорът ще потвърди –

Все по-скъп ще е живота,

Все по-малко твоите пари.

На чия страна си?

На чия страна си ти?

Бизнесът ще си помисли,

Министерството ще одобри –

Кой от нас е пътник

И няма да дочака старини.

На чия страна си?

На чия страна си ти?

Ще последвам съвестта си,

Ще се боря за това!

С чук ще защитя труда си,

Със сърпа ще пожъна свобода!

На чия страна си?

На чия страна си ти?

Там, където е бетон

Там, където е гора,

брадви пеят през нощта.

Падат трупи

като птици без крила.

За последната ела

да спасиш със нас ела.

Там, където е море,

багер дюните оре.

Чайки бягат

към далечни брегове.

А във трапа тон след тон

се налива сив бетон.

Там, където е бетон,

и живееш без закон

няма нищо

по-достойно от това,

да се включиш във борба,

да се включиш във борба.

Там, където е борба,

а главата е в торба,

има много

хора като мен и теб.

Те ще продължат напред,

те ще продължат напред.

До вечността

Не трябват гръмки оркестри,

стига само китара,

за да пеем за Ернесто

за Ернесто Че Гевара.

Ти си в бурята фара,

ти си в мрака пожара,

ти си нашата вяра,

команданте Че Гевара!

Сега ти си огнен вятър,

в ръцете червено знаме

и срещу всеки експлоататор

пак водиш народа измамен.

Звездата на твоята барета

изгрява над бедни и клети

и над цялата наша планета

като надежда за бъдеще свети.

Бетонните сиви комплекси

са нашата Санта Клара.

В тях пеем твоите песни,

команданте Че Гевара

Някъде ни чакаш усмихнат,

ще преминем през ада на Данте,

но борбата ни няма да стихне.

До вечността, Команданте!

Да си представиш

Да си представиш, рай че няма –

опитай, лесно е!

Че няма ад под нас,

над нас единствено небе.

Да си представиш всички хора –

живеят днешния си ден!

Да си представиш, че държави няма,

не е голям проблем;

религия че няма,

че не убиваме, не мрем.

Да си представиш всички хора -

Живота си живеят в мир!

Казвай ми, че съм мечтател,

ала не съм единствен аз!

Светът ще е единен скоро

и ти ще тръгнеш с нас!

Да си представиш, собственост че няма,

дали ще можеш, брат?

Да си представиш братството човешко

без ненаситност и без глад.

Да си представиш всички хора,

че си споделят този свят!

Казвай ми, че съм мечтател,

ала не съм единствен аз!

Светът ще е единен скоро

и ти ще тръгнеш с нас!

Бъди един от нас!

Мъртви поети

Никола Вапцаров е писал във рими,

увит във два шала през лютите зими.

Въглища мятал с лопата

за буржоата.

Те му благодарили

като го убили.

Никола Вапцаров дружил с револвер,

поставен до хляба и залъка чер.

По-черен от всичко, обаче,

бил е живота.

Червената точка поставил

палача в челото.

Не, не, не!

Поетът не умира!

Не, не, не!

Той не умира!

Гео изгубил свойто око

така не разбрал за кого и защо -

гръмнала лоша граната

досами главата.

И просто започнал да пише

за народа си свише.

За роба със вила, за роба със чук,

за семействата тихо вечерящи лук

и всеки в Септември е бил

и негов брат.

Властта удушила го тайно

със тел върху врат.

Не, не, не!

Поетът не умира!

Не, не, не!

Той не умира!

Смирненски писал за бедни деца

без майка, без татко, без нежна ръка.

Пред витрините лъскави

зяпай с надежда!

Уморени крака към мазето

да спиш те отвеждат.

В мазето е мухъл, в мазето е мрак,

в мазето се чувстваш последен глупак

и ето ръката сама

се свива в юмрук!

Насън изкрещяваш Ура!

и събуждаш се друг.

Не, не, не!

Поетът не умира!

Не, не, не!

Той не умира!

Мъртви поети, кажете ми днес

защо идеалът превърна се в пес -

запушил ушите си с дъвка,

устата с мръвка,

очите - с черни пари

и сърцето дори!

Мъртви поети, кажете ми днес,

мъртви поети бъдете с мен утре!

Мъртви поети, живели се

вчера,

но аз ще запазя във мен вашата вера!